– Не се страхувай – прошепнах. – Ние си принадлежим. Истината на собствените ми думи внезапно ме зашемети. Този миг бе толкова съвършен, толкова истински, че нямаше място за съмнение. Ръцете му се обвиха около мен, притеглиха ме към него. Лято и Зима.
