В гордия покой на самотата ангели – пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те – пълни със надежди и измами и различни до немай-къде. Плахи, изненадани, лукави …
